Резерват "Али ботуш"
Област: Благоевград
Град/Село: Пирин
Описание
**Резерват "Али ботуш" в планината Славянка**
Резерватът "Али ботуш" се намира в планината Славянка, разположена южно от Пирин. По билото на планината преминава границата между България и Гърция, като около половината от нейната площ принадлежи на Гърция. Най-високият ѝ връх, Гоцев връх (2212 м), е разположен точно по граничната линия.
Славянка е известна със своите карстови форми и изключително богата растителност. Често я наричат "Китка планина", защото през по-голямата част от годината прилича на цветна градина. През 1977 г. резерватът е обявен за биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера" с цел опазване на уникалните реликтни гори от черна мура, черен бор и борисова ела, както и на разнообразната флора и фауна.
В резервата се срещат няколко растителни зони:
- Между 1000 и 1450 м надморска височина расте черен бор (*Pinus nigra*).
- Над него, до 1800 м, се простират гори от черна мура (*Pinus leucodermis*) – рядък и защитен вид за България.
- В северозападната част, на 500–700 м, има широколист
Резерватът "Али ботуш" се намира в планината Славянка, разположена южно от Пирин. По билото на планината преминава границата между България и Гърция, като около половината от нейната площ принадлежи на Гърция. Най-високият ѝ връх, Гоцев връх (2212 м), е разположен точно по граничната линия.
Славянка е известна със своите карстови форми и изключително богата растителност. Често я наричат "Китка планина", защото през по-голямата част от годината прилича на цветна градина. През 1977 г. резерватът е обявен за биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера" с цел опазване на уникалните реликтни гори от черна мура, черен бор и борисова ела, както и на разнообразната флора и фауна.
В резервата се срещат няколко растителни зони:
- Между 1000 и 1450 м надморска височина расте черен бор (*Pinus nigra*).
- Над него, до 1800 м, се простират гори от черна мура (*Pinus leucodermis*) – рядък и защитен вид за България.
- В северозападната част, на 500–700 м, има широколист